Глътка спокойствие в София

Не съм от най-тъпите (едва ли биха ме поканили в Биг Брадър), но не съм и от онзи претенциозен тип (едва ли биха ме поканили в Биг Брадър). В училище госпожата по музика се опитваше да ни научи на имената на някои класически произведения, но аз така и не ги научих. Какво да направя ?! Трудно запаметявам имена на хора, а камо ли на някоя симфония кой номер била. Харесват ми. Знам мелодията, мога да я изпея с „на-на-на“, но името ми убягва в 90 % от случаите.

След тази прелюдия за същността ми, какво исках да кажа всъщност следва.

Вчера бях особено ядосана. Не е важно защо. Та в този ден, в който не те свърта, ама хич, се отправих към площад Славейков. Последните пъти, когато се чувствам потисната, защото има такива дни, или имам време за губене, една разходка до там действа. Първите няколко пъти случайно се озовавах там и отдавах този ефект отново на случайността, но всъщност струва ми се не е така. Установих, че едно продължително ровене в книги, съпроводено с тананикане редом с цигуларите, ми действа като мента със спрайт в добрата компания на стари приятели. След това съм напълно спокойна. Препоръчвам :)!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s