Гледам и не вярвам на ушите си

Преди около месец с една приятелка си клюкарим кротко на една пейка, когато един мъж на възраст около 50, визуално пропаднал, може би клошар и алкохолик ни заговаря с учтив тон „Извинете, бихте ли ме насочили къде беше будката за кафе?“, ние му отговаряме и той съответно „Много Ви благодаря. Приятна вечер.“ и ние така, при което моята приятелка изкоментира „Виж какъв добър човек, макар и пропаднал.“ и продължихме нашите си теми, разложени на пейката.

По-късно вече ще се прибирам и влизам в тролея, като на едната спирка ми прави впечатление едно момче около 20, русоляво, добре облечено, спретнато, изгладено, дояжда си кутийката сладолед, изхвърля я в кофата и се качва в нашия тролей. Сяда срещу мен на последните седалки и след малко го чувам да казва по телефона „Не ме ли чуваш, ма, не ме ли чуваш, ма, овца тъпа?! Ще ти го набутам у устата!“. И на няколкото човека – аз, една жена качила се от същата спирка и мъжа до него ни висват ченетата и се споглеждаме недемонстративно, при което това спретнато момче се надъхва още повече и повтаря казаното с по-висок тон, изпълнен вече с гордост и „мъжество“ „Няма да ми затваряш телефона, ма! Ще ти го туря у устата!“, огледа се гордо, завърши разговора и придоби все така хрисимия си, но и вече самодоволен вид.

А кажи после, че професор Вучков не е прав :)!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s