От „Сексът и градът“ до решението на женските проблеми

Аз съм от поколението жени, които като тийнейджърки гледаха „Сексът и градът“, и които до такава степен знаят наизуст всяка серия, че когато си говорят вкарват изречения от сорта на „Това е както, когато Саманта беше влюбена в един, докато не видя, че му е малък.“ в подкрепа на някое умопомрачително твърдение.

За пореден път въртят серии по Foxlife и попаднах на няколко. По-конкретно първи сезон, в който Кари е с Тузара (Mr. Big) и тепърва имат връзка. Когато го гледах в гимназията правих аналог с едно тогавашно гадже. Разглеждах го като „емоционално недостъпен“ (както Тузара) и не ставаше за връзка (както и Кари смята за Тузара). Днес обаче ми изглежда, че Тузара си е напълно нормален човек без излишни словоизлияния и претенции, а Кари, понеже си няма работа по цял ден изперква от анализи.

Сериала е толкова добър, защото показва жените в слабостите им и всяка една се вижда под някаква форма. Колкото и да се харесваме и обичаме, такива каквото сме, всяка една от нас (ДА) се чувства понякога несигурна в някакво отношение и (ДА) може да се е събудила с кофти коса (всяка жена знае, за какво говоря), но това е в главите ни и трябва да се преодолява. Като наличието на такива моменти или периоди не е и оправдание за избиване на комплекси, нали.

Гледах героинята и се зачудих, защо ни е нужно да се впрягаме толкова. Сигурно остарявам, но идва един момент, в който просто нямаш нерви за това повече. Нямаш нерви и желание нито да се цупиш, нито да играеш игрички на котка и мишка, а просто искаш да си живееш живота спокойно, без излишна драма.

Без „Дали не ми изневерява?“ – и да го мислиш и да не го мислиш все може да се случи, т.е. не си заслужава да го мислиш.
Без „Дали не излиза и с друга на срещи?“ – може, но и ти излизай с други, не сте женени.
Без „Дали ще ми се обади?“ – ако иска ще го направи, а ако не – значи не иска и това е положението, приеми го.
Без „Защо не ми се обади?“ – това ми е любимото на мен. Все искам да знам причината. Но е все една и съща – защото не те харесва достатъчно.

Присяда на гърлото като си го кажеш, знам. Но дами, няма смисъл от драма. Да, когато си влюбен (колкото и рядко да се случва) самата мисъл, че те докосва те кара да прегориш спагетите, а нещо те свива само при мисълта, че не е споделено. Но се случва. След известно време болката преминава на 100%, остава ти само някакъв спомен и те държи любопитството, кой ще ти изпрати съдбата, след като кажеш „Следващия, моля!“.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s