Хайде дружно пак да оплюем СПЕШНАТА ПОМОЩ

Днес (преди малко всъщност) отивам до магазина и виждам една паднала жена. Познавам я визуално и знам, че в магазина я познават и може би знаят, къде живее. В магазина не знаят. От магазина отиваме в аптеката. Аптекаря казва, че не знае, но знае синовете и те са виновни и, че не се грижат за майка си.

Отивам при жената и звъня на 112. Доста съм неинформативна, но пък жената е изключително любезна. Обясних им, че е в съзнание, но е паднала и не знаем адреса и. В този момент двама човека я помъкват и тя сочи къде живее. Аз се извинявам, казвам, че оттеглям сигнала, обяснявам и ситуацията и благодаря, също така любезно е и момичето, казва ми, че няма проблем и приключваме разговора.

След 3 метра вече виждам, че няма как да я носят, където и да е. Казвам им да я оставят на сянка на почти същото място и пак звъня на 112. Момичето беше същото, прояви разбиране и записа сигнала. Аз си казах имената, защото жената не каза как се казва, обясних, че е около 80-годишна. И зачакахме.

Насъбраха се хора. Може би средно 5-6 човека. Дадохме и да пие вода, вафла някаква имаше. Изрових и портмонето, в което имаше черно-бели снимки, но не и лична карта. Нямаше телефон ( тази жена не смята за необходимо да има телефон, а носи снимки на близките си).

Зърнах едно кожено пликче за документи. На едната страна беше личната и карта, а на другата имаше два номера. На синовете и. Една от жените, която имаше повече батерия от мен, звънна на първия номер. Жената беше учтива, обясни ситуацията, но мъжа каза, че няма какво да направи, не можел да се свърже с брат си, бил извън града, нямало на кого да звънне, та да звъннем на 112 и приключи разговора. Ние останахме безмълвни.

Оставих тарапаната за 5 минути и когато се върнах линейката вече беше на място. Тъкмо на време. Виновна се е оказала жегата предполагам, границите на кръвното и бяха близки ( 90 на 70). Заговорих едното момче от линейката, казах му, че аз съм подала сигнала и дали трябва да остана. Той ми каза, че няма нужда и ми благодари, което ме учуди честно казано. Аз му пожелах лека работа, на което той изглеждаше учуден и отново ми благодари.

Не останах да видя какво как и защо. Да не правя тарапана и аз.

Ако тази жена умре, синовете и ще са първите, които да мерят с камъни. Аптекаря е прав.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s