Времето е като река. Носи по течението си хората като пъстри камъчета, събира ги и ги разделя, отмива спомените и заглажда грапавините, докато накрая не остане пясъка на дъното. А водата все така бистра отмива болката, като ни оставя с нетърпение да очакваме на къде ще ни отнесе.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s