Непрочетени писма

Здравей, любов моя,

Днес имах странна сутрин.

Вдишах сутрешният хлад. Уханието беше на канела.
А може би… на чер пипер.
Помислих си за теб.

Горчивият вкус на кафе ме докосна. Меко. Диханието ми.
Помислих го за теб.

А капчиците ледена вода опариха очите ми.
Знам, че беше топлият ти допир.
Трябваше да го попия.
Извинявай.

Студена струйчица се стече бавно.
Бавно по шията ми.
Аз лекичко настръхнах, а тя се изпари.

Искам те. Знаеш ли.

И сутрин.

И докато вали.

Искам да те срещна. И да те позная. И да си добър. И чист.

И мой.

И на себе си.

Знам, че те искам. Не знам само кой си.

П.С.
И да не забравиш да купиш хляб.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s