Да живееш вечно, в истинския смисъл на думата

Тази сутрин буквално преди малко, докато чакам да се накисне една мръсна тенджера попаднах на една статия от онези във фейсбук, които са с някакви факти.

Така де – попаднах на следния факт „Turritopsis nutricula  —  медуза, единственият известен вид на земята, който живее вечно. Това звучи невероятно, нали? Учени, които са изследвали този вид са установили, че след като създаде своето потомство, мекотелото се връща към полова незрялост. Това животно има 4-5 мм диаметър, представител е на класа „хидрозоа“. Размножава се на безполово от фазата на полип, като този цикъл се повтаря безкрайно. Този вид живее уединено и е хищник.“ (слагам и линка, защото май е редно като има цитат http://unikalnisnimki.com).

По принцип, обратно на общоприетото мнение, що се отнася за нива на биологични видове аз смятам, че колкото по-просто е устроен един организъм, толкова по-висш е той. Чехълчето, което знаем още от про-гимназията е по – съвършено от нас, именно защото е просто устроено. То не задържа токсини, каквото не му е нужно го изхвърля. За разлика от него Американците, които са върха на цивилизацията трябва да си разширяват гробищата, защото от толкова консерванти не се разлагат с нормална скорост.

Мисълта ми е, че трябва да взимаме пример и извод за себе си, именно от тези нисши, според общото разбиране организми. И когато прочетох за медузата, че живее вечно се замислих, за няколкото ключови параметъра и човешката им аналогия:
– на първо място тя се връща към полова зрялост – нима пролетта, когато хормоните ни се повишат не се чувстваме по-живи или пък когато сме влюбени,
– безполовото размножаване пък би ни спестило нерви от размишленията от типа „той какво каза, аз какво казах“,
– животът в уединение… тук ако нямахме потребността да сме на групи като газелки, а да сме
– хищници, може би щеше да ни е по-лесно. Но уви. Човек с човека има нужда от контакт, дори не винаги да се окаже приятен накрая. Проблема е, че не знаеш кога от газелка си се превърнал в хищник. Което е по-добрия вариант.

Както и да е. Няма да станем медузи. С каквото разполагаме като хора с това. В края на краищата ние сме преходни. И не трябва да се притесняваме за глупости, така или иначе след 100 години никой от хората, които познаваш днес няма да е жив, така че има ли значение кой какво мисли и какво иска. Трябва да си пробутаме генетичния материал в следващото поколение, да му дадем максимално добра изходна точка за развитие и предпоставки и той да си го пробута, както си му е реда, дет съ вика🙂 ! На индивидуално ниво пък важното е да си тук днес и да се развиваш като качествена личност.

От къде тръгнах и до къде стигнах, а🙂 ? Я да отивам да си измия тенджерата. Трябва да се е накиснала достатъчно🙂 !

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s