Любовни тиради в трети клас

В автобуса чувам следния диалог между майка и дъщеря. Дъщерята е на възраст около трети клас с розова раница тип „малкото пони“ и явно имаше нова прическа.

Същината на разговора беше нещо от сорта на:
– Харесаха ли ти новата прическа в училище?
– Иван ( примерно ) ми каза, че съм плашило ( със замислен тон и присвити устнички ). А аз, че той е грозна маймуна ( злорадо победоносно ухилване ). А всички други ми казаха, че съм хубава!
– Аха.
– Не знам защо ми го каза ( силно озадачено) . Ама и аз му казах, че е грозна маймуна. И Вики ми каза, че ме харесва, и … ( изброяване ), а той ме оскуба и ми каза, че съм плашило.

И се продължи тази възмутена тирада до края на задръстването!
Очаквах по някое време майка и да и обясни, че момченцето я харесва и за това се прави на интересен, но уви. Тя стоически със сериозна физиономия слушаше тази главоблъсканица.
Преди бих казала, че е тъпо да се държи така едно момченце, но след 30-минутния монолог започнах да си мисля, че е ефикасен подход, спрямо популярното явно момиченце, което всички харесват. Даже започнах да го разглеждам като процес на подсъзнателното осъзнаване на съзнателния принцип ( ее какво казах направо ) на Марк Твен ( ако не се лъжа ) „Ако една жена е красива и направи комплимент, че е умна, а ако е умна, че е красива!“.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s