Да ‘рупам ли, да не ‘рупам ли – това е въпроса !

Снощи си се прибирах аз от зъболекар щастлива скок-подскок и се качих в тролейчето. Седнах си. Но пък в момента, в който си седнах се сетих, че картата ми е изтекла. А между другото ме глобиха няколко дни по-рано 20 лева, защото мислих, че сме 8-ми, а се оказа, че сме 9-ти, а тя беше до 8-ми, но както и да е. Та отново скок да си продупча билетчето.

В това време на четворката седалки си седна една двойка – момче и момиче горе-долу моя възраст с бира и някакви ядки. Дупчейки си билетчето ги помолих да отворят прозореца, че ми беше задушно. Те бяха много сладки – нямаше го обичайното мрънкане, но се разбрахме, че ако духа да затворим.

Половин спирка по-късно момичето ме попита дали се притеснявам, че хрупа до мен съответните ядки и аз естествено и казах, че не. И ми разказа, че преди да влязат една жена, говореща по телефона и е направила забележка, че хрупа. И не трябва да яде ядки на обществено място ! А това, че тя говори по телефона не е проблем, нали. Не че и нейното говорене би ми пречило. Аз съм толерантна като цяло поне в това отношение.

Така от дума на дума се заговорихме, кой кога е роден, установихме астрономическо пасване между зодиите, дадох на момичето телефона на моя зъболекар, от който съм много доволна и т.н.. Слязоха спирка преди мен – пожелаха ми безболезнени дентални интервенции един вид, а аз им пожелах да си ‘рупат на воля ! Въобще от онези редки случаи, в които си пасваш с някой от раз! Просто на една вълна :)!

Само че още докато си говорихме се обади моята мнителност. И когато слязоха аз си проверих джобовете и чантата дали не се ме обрали. Не, че имаше нещо във вида им, което да не осъмни. Бяха облечени сходно с мен бяха чистоплътни и въобще нормални лабежни хора. Естествено на ум се молех да не са, защото това най-малкото щеше да помрачи хубавата среща, а и щеше да е доказателство, че човек винаги трябва едва ли не да очаква най-лошото. Слава Богу не бяха, а това си беше само моята мнителност.

Но се замислих или както би казала Кари Брадшоу „и не мога да не се запитам“ в що за свят живеем, в който някакви жени са толкова нервни, че им пречи чуждото хрупане, а една добра среща с непознати до толкова те учудва, че си проверяваш джобовете след това.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s