Третата къдричка

Тази сутрин Иван Иванов не издържаше. Много неща му идваха в повече, но това да не може да си раздели двете къдрички на бретона така, че да се получи трета просто го изкарваше от нерви. Той обожаваше тези си къдрички. Те бяха прилежно завъртени от челото по посока тавана, като две малки спретнати охлювчета. Но той много държеше да има и трета.

Едно време майка му толкова ги беше въртяла, за да е хубав, че сега имаше два небрежни въртела. Иван Иванов стана късна жертва на пубертета чак след казармата, по време на следването си в икономическия университет. Тогава той все още имаше девствен мустак, но и тогава за първи път забеляза красотата на двете си къдрички и забленува за трета.

Един от основните двигатели в живота му беше така обичната му майка. Тя го насочи към икономиката „Света се нуждае от икономисти, моето момче. Никога няма да си без работа, щом си икономист.” И така той завърши икономика. Доста пасивно може да се каже, но все пак завърши. Намери си работа в здравно осигурителната каса, взе заем и си купи спретнато апартаментче отново по съвет на майка му „Купи си апартамент, моето момче, че без апартамент няма да те вземе на сериозно никое добро момиче, а какъвто си ми си хубавичък пу-пу.” и завърташе къдричките. Един ден, когато майка му реши, че му е време му намери и жена „Ето на Марийчето. На леля ти Дора от съседния вход момиче.” И не след дълго отново пак тя го накара да се оженят.

Иван Иванов от години не беше спал спокойно. Марийчето на леля му Дора обичаше да си играе с двете му къдрички, преди да заспи. Смяташе го за вид любовна игра, но едва ли съзнаваше, колко много се притеснява Иван, докато го прави. Само чакаше тя да заспи и да започне да си ги разделя.

Но не това беше проблема. Имаше и нещо друго. Марийчето беше точно като майка му – властна, мрънкаща и безкрайно досадна. Цял ден беше на безсмислената си работа и си общуваше с нервни хора, които непонятно за него, а и за колегите му, искаха да си платят здравните осигуровки.

И накрая като се прибереше Марийчето започваше да намила „Напуснах работа, за да съм домакиня, а ти закъсня!”, „Няма ли да те повишат?“, „Омръзна ми да ми мълчиш!”, „Защо слагаш сол? Манджата е идеална!”, „Защо не каза нищо за новите пердета?”, „Не ти ли изглежда по-уютно дивана с тези възглавници?” и те така, докато не си легне и не вплете маникюр в къдричките му.

Същата тази сутрин, когато Иван Иванов се беше угнетил от неуспешните си опити да създаде бленуваната трета къдричка, Марийчето неуморимо му тропаше на вратата, както винаги „Какво правиш толкова там?”, „Да не забравиш да си пуснеш водата?”, „Да не опикаеш около гърнето?”и тук нещо се случи. Именно в този момент след забележката „Да не опикаеш гърнето!” Иван Иванов реши, че не може повече. Беше твърде уморен. Майка му щеше да му мели по абсолютно същия начин, ако се разведе и за това трябваше да убие Марийчето. Все пак не можеше да убие майка си.

Той остави къдриците и с облекчена физиономия от взетото решение победоносно прекрачи прага на тоалетната. Изгледа Марийчето усмихнат, а тя при тази гледка продължи още по-настървено „Като излизаш да хвърлиш боклука! И като се прибираш да ми вземеш дамски превръзки с четири капки, но да не са от евтините, че нали помниш как се обринах от тях. После ще трябва пак да ме мажеш с крема. А да! Вземи и вагиналния крем за обриви за всеки случай. Сестра ми ще идва тази седмица. Следобед съм на пилатес, затова съм и дала ключ. Да купиш натурален сок портокал, но не с парченца и полуготова баница, защото не съм ти слугиня.” Иван Иванов кимна непоколебимо, като не беше чул и дума от това, което му се казва, взе боклука по навик и тръгна за работа. По пътя обмисляше как да извърши убийството така, че да може да му се размине и да е възможно най-скоро, за да си почине хубаво преди майка му да му избере друга невяста.

Беше потънал в размисли и за това беше затворил гише номер 2, когато шефа му го привика. Шефът му беше малко особен, но се спогаждаха по приемлив и за двете страни начин. Иванов влезе и шефе му загрижено започна „Иванов, затвори вратата, ако обичаш и седни!” и той спокойно я затвори, седна, погледна го очаквателно и той започна „Знам, че е малко необичайно, но днес ще те пусна по-рано от работа, ако ми вземеш едни дрехи от химическото. Това в твоя квартал. Ама никой не трябва да разбира, нали си знаеш!” Иванов кимна. И преди беше правил същата услуга на шефа си. Той беше травестит и даваше кабаретните си рокли в по-отдалечения квартал. Иванов не го съдеше или по-скоро му беше все едно, особено при положение, че щеше да работи два часа по-малко без никой да разбере. В този момент обаче Иванов го прие като знамение! Щеше да се прибере, да убие жена си и да се направи, че е бил на работа, защото шефа му нямаше да се издаде, че е травестит!

Тръгна от работа през задния вход, за да не говорят колегите и с тръпнещо сърце от предстоящото събитие закрачи към вкъщи. Стигна до входа, като не срещна нито един съсед „Още едно знамение!” помисли си Иван Иванов. Не звънна на вратата, отключи тихо и закрачи още по-безшумно. Видя жена си в гръб да се суети около някакви куфари.

Въздъхна си от облекчение, че няма да я гледа в лице, докато я убива, помисли си „Все пак не съм чудовище! А и ако имам късмет няма да ме заговори!”, грабна една саксия и я удари по главата. Тя се строполи на земята просната по корем, а саксията се пръсна. Докато кръвта се стичаше по евтиния ламинат, той грабна бижутата, поразхвърля, разби бравата на излизане и тръгна към химическото, подсвирквайки си.

Отдавна не се беше чувствал толкова щастлив. Все едно славей се беше вселил в душата му. Тя летеше от облекчение и си свиркаше свободолюбиво!

Върна се на време като за след работа и мислено имитираше тъжното си изражение.

За негово учудване обаче от вратата долови виенето на жена си. Той изтича вече наистина притеснен, а срещу него жена му жива, здрава и ужасно писклива „Сестра ми е мъртва! Някой я е убил в нашия апартамент! Казах ти да сложиш аларма, ти си виновен, един път не ме послуша!” и те така, докато славея в душата на Иван Иванов не замлъкна осъзнал, че е убил не жена си, а нейната сестра близначка.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s