Да ти се усмихне мим

мим

            Крачките, бавни и насечени, ехтяха по широката улица.
Топлина обливаше асфалта. Десетки хора пъплеха, като буболечки под камък около нея, но стъпките и отекваха много ясно. Изправена и горда не забелязваше никого. Сред хората беше сама. Преситена се чувстваше празна.
Смачкала няколко сърцевидни презрели ягоди, имаше сила да върви напред единствено сама. Учеше се да не поглежда назад. Възпитаваше се да не поглежда и встрани. Дните вежливо усмихнати и черно-бели се нижеха като еднообразни мъниста на връв.
Но един ден, все така топъл и празен, догато подминаваше тихата глъч погледа и пресече млад мъж. Висок, облечен в черно, той бе намазал в бяло своето лице. Залепил си бе дълги тънки вирнати мустаци, а на главата си носеше бомбе.
Забави крачка, а той спря пред нея и се поклони все едно са на бал. Лицето му беше сериозно, а в очите му играеха малки дяволчета. Тя също се усмихна този път истинки за първи път от много време и се поклони все едно е с бална рокля. Мима се усмихна и галантно и подаде ръка, за да я покани на танц. Тя безмълвно доближи ръката си, но когато усети топлината да дланта му за секунди спря. Усетили страха и малките дяволчета се изплашиха и побързаха да я хванат за ръката, да я притиснат към себе си и да я прегърнат силно. Вплели се един вдруг усетиха музиката на вятъра. С всяко вдишване
, под такта и, с черно-белия непознат, се появяваше по един цвят. Мимът прошепна „Ела с мен.”, а тя „Не. Нека бъде идеално.”.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s