I Don’t Know How She Does It

Не е много нов филма, но пък попадах на него тази седмица и някак ми се прииска да споделя впечатления.

Първо самата актриса Сара Джесика Паркър, макар някои хора да я наричат „травестит“ на мен тя ми харесва. Симпатична ми е. Все пак съм от онова поколение, което е израснало със“Сексът и градът“.

В този филм тя е в образа на работещата майка. През целия филм се развива идеята да сме в защита на работещите майки. За мое възмущение към края се вгнездва чувство за вина в съзнанието на героинята.

И ето основният проблем – чувството за вина се внедри не от кой да е ( колежки, свекърва, малки на деца от училището и т.н. разни персонажи ), а от мъжа и, който я обвинява за какво ли не включително и, че е била на работа, когато сина им си е ударил главата.

Вместо да и е упора и да я подкрепя той се оказва, че я изчаква да и мине този период едва ли не, все едно чака да и мине месечното неразположение. Вместо да я приеме такава, каквато е, а именно жена с амбиции и цели, която полага огромни усилия да угоди на всички – деца, съпруг, шеф, колеги, учителки и т.н..

Нямаше да съм толкова възмутена, ако този тип мъже не бяха навсякъде около нас. Ти си мислиш, че той те подкрепя и те уважава в стремежа ти към професионализъм, а той изчаква. Изчакват да ти премине следването в университета и да спреш да учиш, изчакват да спреш да се надоразвиваш в службата, изчакват да се наживееш откъм професионалните си амбиции и мечти все едно са глупости и да им обърнеш внимание все едно са малки деца. Накрая ти изтърсват “ До кога така ?! “ с възмутен упрекващ тон и ти осъзнаваш, че те очакват да им се радваш като си изядат супичката и за награда да ги зарадваш в леглото, все едно си длъжна да им посветиш цялото си внимание.

Еми време е да осъзнаят, че жената е длъжна само на детето си.

2 thoughts on “I Don’t Know How She Does It

  1. „Еми време е да осъзнаят, че жената е длъжна само на детето си.“- точно там е проблемът! Те са синове на майките си, които без да се замислят им дават всичко. За съжаление в един момент възпитанието трябва да надделее над нуждата да се грижиш. Ботъм лайн- ние сме си виновни!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s