Глава първа – СРЕЩАТА

      Анна Мария, готов ли ми багажа ? Трябва да тръгвам !

      Да, Хуан. Всичко е готово.

      Благодаря ти, любов – възкликна с облекчение той и я целуна по бузата.

Хуан се качи на файтона и помаха почти незабележимо. Конете изпръхтяха и потеглиха подир плякъса на кочияша. Анна Мария също му кимна свенливо, а старата дойка Дулсе Еспиноса-Елена с просълзено лице се провикна:

      О, Дево, от Глауделупе закриляй господаря Хуан Рафуркаде Чавес !

Анна Мария повдигна черните си, изписани като с графит вежди малко озадачена от реакцията на дойката Дулсе. Все пак съпругът и щеше да отсъства само 4 дни и то до съседния град, за да вземе килими и кожи. Да. Той беше търговец на килими, кожи и кожени килими. Беше близо 50-годишен и Дулсе го беше отгледала от малък в имението Чавес. Тя беше не просто прислуга, а част от семейството. Хуан Рафуркаде Чавес я слушаше за всичко. Имаха по-скоро отношения майка-син, отколкото господар-прислуга. Дулсе Еспиноса-Елена беше като част от семейството.

Анна Мария от друга страна беше от скоро в това семейство. Дулсе естествено преди това я беше одобрила. Анна Мария беше едва 23-годишна мургава красавица с чуплива черна гарванова коса, плътни вежди и нежен едва забележим мъх над горната устна. Беше брак по сметка, както при всички. Даже беше изкарала късмет. Мъжът и беше мирен човек. Нисък, плешив, но добряк. Опитваше се да поддържа мустак под формата на подкова, но не много сполучливо. Опитваха и да имат деца, но и това не се получаваше. Това, че беше нисък не се компенсираше от друго, а и разговорите за килими, кожи и кожени килими не я стимулираха. Той обичаше работата си. Междувпрочем мъхът над горната и устна го беше привлякъл към нея. Не можеше да си обясни, как може да е толкова нежен – като първокласно кожено килимче. Анна Мария естествено не подозираше за тази му страст, а и да знаеше би и било безразлично. Тя водеше кротък тих спокоен живот. Дойката Дулсе и помагаше в домакинската работа и следващите 4 дни щяха да си минат все така безметежно. Или просто така си мислеше Анна Мария.

Денят беше задушен и топъл. Напрежението във въздуха подсказваше градушка или поне дъждец, но се оказа цял порой. Анна Мария Чавес и Дулсе Еспиноса Елена седнаха да вечерят безмълвно. Дулсе наля по една малка чашка домашна кашаса за преди лягане. Анна Мария отпи малка глътка. Тъкмо отпи с месестите си страстни устни, които станаха още по-червени от силната кашаса, когато някой потропа на вратата. Не очакваха никого, но не се притесниха особено. Все пак имаше охрана – коняри и дървари – все силни мъже. Не бяха сами жени. Анна Мария отегчена се обърна към дойката:

      Дулсе, би ли погледнала кой е ?

      Да, госпожо – и женицата се завтече.

Тя отвори бавно вратата и насреща си видя млад мъж мокър до кости.

      Извинете за късния час. Аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес. Продавам ягоди и съм тръгнал към съседния град, но магарето ми се измори и не мога да продължа. Това е единственото имение в околността. Може ли да отседна при вас за тази нощ.

      Един млад мъж е, госпожо. Моли да остане за през нощта.

      Нека се настани – отегчено промълви, но когато влезе в стаята лицето на Анна Мария Чавес грейна. Този мъж беше висок около два метра, мургав с почерняла от слънцето кожа, големи силни от тежката работа груби, но същевременно нежни ръце и леко къдрава коса. Той я погледна със сините си като отразяващото се в океана небе и с дрезгав глас промълви:

      Извинете за късния час, госпожо. Нека са представя -аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес подавач на ягоди.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s