Събота сутринта ( 09 април 2010 )

Обичам да ставам рано. Имам време да си пия кафето цял час. Не бързам за никъде. Мога да позяпам от терасата. Сега занемарената градинка пред блока се е поразлистила и за мое щастие не виждам сношенията в храстите. Да… множат се буквално, където се хванат. Чувам хумолене, но си втълпявам че са птичките, които между другото се чува как чуруликат. Вероятно по-силното чуруликане е маркиране на територия, но ме обзема едно спокойствие.

Един приятел, когато гледахме снимките на съзвездия, галактики изложени тези дни пред Народния театър (около фонтан) (май беше), каза че му изглеждат нереални, твърде цветни. Което пък аз ги навързах с микроснимките, които случайно видях че прави един наш асистент по физика преди година. Тогава помислих в първия момент, че са негови картини. Толкова бяха наситени с цветове. Сега това ми изскочи като спомен. И мисълта, колко е наситен живота в микро и макро формите си… просто нашите проблеми са толкова без значение. Всички тези комплекси, кой какво казал, липсата на пари, алчността… толкова сме глупави. А да се правим на значими ни изморява. Единственото което можем да правим е да търсим равновесието си и да видим колкото се може повече светове. Избрала съм 2 снимки. Едната е на клетка, а другата на галактика. В същността си са единтични и не е нужно да се вглеждаш кой знае колко, за да го проумееш.

( снимките са изровени от интернет )

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s