RSS

Архив за етикет: еротични разкази

Глава трета – ГОТВАЧКАТА

-      Облечете се, хапнете и утре сутрин ще се чувствате по-добре – спокойно му каза тя, когато забеляза кръв по рамото му – та Фабио, вие кървите !

Анна Мария притеснена и изплашена хвана ръката му. Фабио въпреки топлината от допира и се отдръпна:

-      Госпожо Чавес, няма проблем. Не е нещо сериозно. Одрах се на един клон, докато проправях път на магаренцето си през една тясна пътека.

-      Фабио, но моля те ! Раната изглежда дълбока. Трябва да я почистим. Ела долу в кухнята, но първо се облечи. Ще те изчакам долу.

Отиде в кухнята, за да подготви чисти парчета плат и за да намери някакъв спирт. Спирт обаче нямаше. За съжаление трябваше да прибегне към запасите от кашаса. Качи се на един стол и започна да рови из шкафовете за по-неблагодарна реколта.

-      Госпожо Чавес, да Ви помогна ?

-      Не, не няма проблем. Взех го.

Тя се обърна и го видя в чисти спретнати дрехи. Бялата риза подчертаваше големите му ръце, а панталона описваше големите му обли добре оформени бедрени мускули. Дъхът на Анна Мария се учести, за това тя се опита да се фокусира върху проблема:

-      Фабио, навий си ръкава, за да почистя раната.

Започна да навива ръкава си, но огромните му ръце бяха твърде големи. За това започна да се разкопчава.

-      Трябва да я махна, не мога да навия ръкава.

Анна Мария тайно ликуваше. С привидно хладнокръвното и изражение имаше единствено потна капчица от притеснение по средата на нежното мустаче.

-      Щом се налага – троснато измънка тя – ела над мивката да те полея с кашаса, че спиртът е свършил.

Фабио безмълвно се приближи и разположи мускулестата си лява ръка над мивката. Анна Мария нежно започна да облива раната. Очевидно изпитваше болка. Всяка част от мускулестото му тяло потрепери. Целият настръхна.

-      Знам, че щипе – промълви почти майчински Анна Мария и когато спря започна да обдухва нежно раната.
Фабио я гледаше като хипнотизиран. Тя го погледна с огромните си очи нагоре и сякаш времето спря. Стояха безмълвни до кухненската мивка, вперили погледи един вдруг, докато тя облекчаваше болката му. Немирен кичур падна пред лицето и и Фабио го отмести с едно ловко движение. Анна Мария едва ли не беше в обятията му. В този момент вратата се отвори рязко и нахлу готвачката Клатилда.

            Клатилда беше млада полякиня. Господаря Чавес я беше взел наскоро по-скоро заради външният и вид, отколкото заради уменията  да готви. Беше с дълга пеперява права коса и светли сиво-зелени очи. Беше красавица. Чуваха се слухове, че в Полша е била прислужница на много влиятелна фамилия, но един следобед господарката я е заварила със съпруга си и се е наложило да напусне родината. Тя отричаше това да е вярно, но Анна Мария така или иначе не се притесняваше. Дойката Дулсе беше против още от самото начало за назначаването на Клатилда, но Анна Мария се застъпи за нея с тайната надежда и предчувствие да я облекчи в някои аспекти на брака и. В този момент обаче съжали, че я е наела.

-      ХА ! – сепна се готвачката като ги завари едва ли не прегърнати – Госпожа Чавес, трябва говори с вас, но ако неудобно в момента аз съжалявам – все още учеше езика, но многозначителната нотка в тона и си пролича веднага.

Анна Мария се отдръпна от Фабио рязко, но това, което я притесни беше как Фабио огледа Клатилда.

-      Какво да е неудобно. Превързвам рана в момента. Какво има – рязко се обърна към нея Анна Мария.

-      Бихте ли дошла за малко ?

Анна Мария завърши превръзката си и я последва с изнервена походка. Отдалечиха се по коридора:

-      Какво има, Клатилда ? Губя търпение.

-      Госпожо, дърварите казаха току що. Чули са, че мъж от съседния град е избягал. А преди това убил господаря си.

 

Етикети: , , , , ,

Глава втора – АМОНЯК

-      Извинете за късния час, госпожо. Нека са представя – аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес подавач на ягоди. Може ли да остана за през нощта ?

-      Ама разбира се господин… – не, че не беше запомнила името му, просто под контакта на сините му очи губеше дар слово.

-      Санчес, но моля госпожо, наричайте ме просто Фабио – изричайки това се наведе и целуна ръката и.

Анна Мария и без това се беше зачервила от силната кашаса, но след това се запоти под мустачето и придоби цвят от сърцевина на презряла диня. Този момент за нея все едно беше вечен. Погълната от сините очи на Фабио усети и хладния поглед на дойката Дулсе. Тя се покашля многозначително:

-      Госпожо Чавес, нека настаним гослодин Санчес в една от стаите за гости. Вижда се, че е премръзнал целия. Ще затоплим вода да си вземе гореща вана и ще му сервират в кухнята да вечеря. Да тръгваме господин Санчес – каза строго тя и се завтече да му показва стаята.

В трапезарията остана Анна Мария сама, с мисли напълно завладяни от къдрокосия непознат. Ех, да не беше женена или поне дойката да я нямаше сега. Дулсе в същото време беше смекчила тона:

-      Е, господин Санчес, това е стаята ви. Донесете ми мръсните си дрехи долу, след като се освежите.

-      Благодаря, мадам. Не заслужавам добрината ви.

Дулсе се усмихна вежливо и слезе в трапезариата при Анна Мария. Мълчаливо довършваха вечерята си и след 30-на минути мълчание дойката промълви замечтано:

-      Какво ще кажете госпожо Чавес, красиво момче, нали?

-      Не съм забелязала, Дулсе. Мъж като мъж. Целия кален и мръсен. Не обърнах внимание дали е красив – отсече Анна Мария почти убедително.

-      Оох, между нас да си остане госпожо – с непривична за нея, поне според Анна Мария, усмивка продължи – но да бях малко по-млада… – и преди да завърши изречението, което и до тук казано накара госпожа Чавес да повдигне гъсти вежди почти вежда, се чу скърцане от вратата.

-       Простете за вида ми госпожи. Аз съм готов, но нямам сухи дрехи, с които да се преоблека – изправен пред тях той висеше само по малка хавлия намотана около кръста, която придържаше с едната ръка.

Дулсе притеснена от думите си и най-вече, че той най-вероятно ги бе чул, както и от гледката възкликна с немощен глас:

-      Ооооо Дево, от Глауделупе – и се свлече от стола в несвяст.

Анна Мария от друга страна не можеше да си позволи да изпадне в безсъзнание точно сега. От една страна не можеше да откъсне поглед от малката хавлия, а от друга трябваше да свестява Дулсе. Фабио също притеснен се затича да повдигне Дойката.

-      О, госпожо Санчес, съжалявам ! Не намерих никой по коридорите. Не бих си позволил да ви притесня в този вид иначе. Съжалявам! Толкова ми е неудобно. Кажете, как да помогна !

-      Фабио, помогнете ми да я сложа на дивана.

Сложиха я на един от диваните в съседната стая да полегне и се надвесиха над нея. Анна Мария я свести с помощта на малко шишенце амоняк. Дулсе погледна нагоре към облекченото лице на Анна Мария. След това погледна встрани към Фабио и отново изпадна в несвяст.

-      Фабио, за бога загърнете се – възкликна с престорено възмущение Анна Мария – качете се горе. Ще изпратя някой да ви донесе дрехи.

Нямаше намерение да изпраща някой за дрехите. Щеше сама да му ги занесе след като отново свести дойката. След десетина минути вече почукваше на вратата му. Завари го този път увит с някакъв чаршаф, стоящ напълно омърлушен на крайчеца на леглото.

-      Фабио, ето дрехите ви. Дулсе е добре. Не се притеснявайте – сърцето на Анна Мария се сви, като видя този огромен мъж с изражение на дете направило пакост без да иска.

-      Аз съм виновен, че я притесних.

-      Не се обвинявайте. Тя е емоционална жена и не и е за първи път. Облечете се, хапнете и утре сутрин ще се чувствате по-добре – спокойно му каза тя, когато забеляза кръв по рамото му – та Фабио, вие кървите !

 

Етикети: , ,

Глава първа – СРЕЩАТА

-      Анна Мария, готов ли ми багажа ? Трябва да тръгвам !

-      Да, Хуан. Всичко е готово.

-      Благодаря ти, любов – възкликна с облекчение той и я целуна по бузата.

Хуан се качи на файтона и помаха почти незабележимо. Конете изпръхтяха и потеглиха подир плякъса на кочияша. Анна Мария също му кимна свенливо, а старата дойка Дулсе Еспиноса-Елена с просълзено лице се провикна:

-      О, Дево, от Глауделупе закриляй господаря Хуан Рафуркаде Чавес !

Анна Мария повдигна черните си, изписани като с графит вежди малко озадачена от реакцията на дойката Дулсе. Все пак съпругът и щеше да отсъства само 4 дни и то до съседния град, за да вземе килими и кожи. Да. Той беше търговец на килими, кожи и кожени килими. Беше близо 50-годишен и Дулсе го беше отгледала от малък в имението Чавес. Тя беше не просто прислуга, а част от семейството. Хуан Рафуркаде Чавес я слушаше за всичко. Имаха по-скоро отношения майка-син, отколкото господар-прислуга. Дулсе Еспиноса-Елена беше като част от семейството.

Анна Мария от друга страна беше от скоро в това семейство. Дулсе естествено преди това я беше одобрила. Анна Мария беше едва 23-годишна мургава красавица с чуплива черна гарванова коса, плътни вежди и нежен едва забележим мъх над горната устна. Беше брак по сметка, както при всички. Даже беше изкарала късмет. Мъжът и беше мирен човек. Нисък, плешив, но добряк. Опитваше се да поддържа мустак под формата на подкова, но не много сполучливо. Опитваха и да имат деца, но и това не се получаваше. Това, че беше нисък не се компенсираше от друго, а и разговорите за килими, кожи и кожени килими не я стимулираха. Той обичаше работата си. Междувпрочем мъхът над горната и устна го беше привлякъл към нея. Не можеше да си обясни, как може да е толкова нежен – като първокласно кожено килимче. Анна Мария естествено не подозираше за тази му страст, а и да знаеше би и било безразлично. Тя водеше кротък тих спокоен живот. Дойката Дулсе и помагаше в домакинската работа и следващите 4 дни щяха да си минат все така безметежно. Или просто така си мислеше Анна Мария.

Денят беше задушен и топъл. Напрежението във въздуха подсказваше градушка или поне дъждец, но се оказа цял порой. Анна Мария Чавес и Дулсе Еспиноса Елена седнаха да вечерят безмълвно. Дулсе наля по една малка чашка домашна кашаса за преди лягане. Анна Мария отпи малка глътка. Тъкмо отпи с месестите си страстни устни, които станаха още по-червени от силната кашаса, когато някой потропа на вратата. Не очакваха никого, но не се притесниха особено. Все пак имаше охрана – коняри и дървари – все силни мъже. Не бяха сами жени. Анна Мария отегчена се обърна към дойката:

-      Дулсе, би ли погледнала кой е ?

-      Да, госпожо – и женицата се завтече.

Тя отвори бавно вратата и насреща си видя млад мъж мокър до кости.

-      Извинете за късния час. Аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес. Продавам ягоди и съм тръгнал към съседния град, но магарето ми се измори и не мога да продължа. Това е единственото имение в околността. Може ли да отседна при вас за тази нощ.

-      Един млад мъж е, госпожо. Моли да остане за през нощта.

-      Нека се настани – отегчено промълви, но когато влезе в стаята лицето на Анна Мария Чавес грейна. Този мъж беше висок около два метра, мургав с почерняла от слънцето кожа, големи силни от тежката работа груби, но същевременно нежни ръце и леко къдрава коса. Той я погледна със сините си като отразяващото се в океана небе и с дрезгав глас промълви:

-      Извинете за късния час, госпожо. Нека са представя -аз съм Фабио Фернандо Лопес Оривера Санчес подавач на ягоди.

 

Етикети: , ,